Юбилеят на Мариус пръсна по шевовете салона на Борис Христов

Моята душа е тъмна като изба, казва героят. Настръхнах при тази реплика. Докоснах се до собствените си кошмари и извращения. Душа тъмна като изба

Паулина Гегова

Защо Мариус е утопията на българския театър? Защото той може да даде на зрителя нещо, което малцина могат – психология! Забележете, не философия, драма или комедия, а психология. Сложна, изтъкана от множество бяло-черно-сиви нишки. Тези цветове, тези светоусещания, се загнездват дълбоко в неговата стилистика. Точно затова Пловдив обича Мариус! Защото той е скромен и притеснителен, и в същото време гений. Гений, който може би е надскочил времето си, избягал е извън историческите му порти.

Снощи голяма сцена на Борис Христов се късаше по шевовете. Публиката "се блъскаше" да заеме местата си, внасяха се допълнителни столове, а някои се задоволиха дори със стълбите. Разбира се! Всеки копнееше да се докосне до светлинното творчество на този театрален гигант. Да му позволи да озари сърцето и душата му. 

"Юбилей" е ситуационна постановка. В нея няма определен сюжет, липсва развиваща се история. Започва без конкретно начало и завършва без точен финал. Липсват етапите на увод, кулминация и заключение. Ситуацията се развива през 19-ти век, в малък театър в провинциална Русия. След бенефисното си представление, героят бива заключен по погрешка от колегите си и оставен в забвение, напълно сам в театъра, който през нощта изглежда илюзорно страшен. Без осветление, заобиколен от черни кулиси, озарен само от редица свещи, тъжният актьор се сблъсква със собствената си лудост. Лудостта е заразна! Тя подлудява човек не само умствено, но и разяжда организма му. Кара го да халюцинира, да се изправи пред ужасите си с лунатичен смях и изкривена усмивка.

"Моята душа е тъмна като изба", казва героят. Настръхнах при тази реплика. Докоснах се до собствените си кошмари и извращения. Душа тъмна като изба…

Целия текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ